Почивай в мир: Бившият капитан на българския национален волейболен отбор Пламен Константинов почина днес…

В богатата история на българския волейбол малко имена блестят толкова ярко, колкото **Пламен Константинов**. Известен със своето лидерство, постоянство и борбен дух, Константинов прекара близо две десетилетия в сърцето на българския национален отбор, превръщайки се в една от най-уважаваните фигури в спорта както у нас, така и по света.

Роден на 14 юни 1973 г. в София, България, Пламен Константинов израства в семейство с дълбоки спортни корени — баща му Георги Константинов също е професионален волейболист. Естествено привлечен от играта, младият Пламен бързо се изкачва в редиците на българската волейболна школа, демонстрирайки отлична техника и забележителна психическа устойчивост още от ранна възраст.

Константинов дебютира за **българския национален отбор в началото на 90-те години** и бързо се утвърждава като ключов състезател. Играейки основно като посрещач, той съчетава мощни атаки с отлична защита и стабилно посрещане — качества, които го правят незаменим както в нападение, така и в защита. Но над всичко се откроява неговото лидерство.

През своята кариера Константинов представя България на множество **световни първенства, европейски първенства, световни купи и олимпийски игри**. Той е един от стълбовете на отбора, който помага на България да запази мястото си сред водещите волейболни нации в света през късните 90-те и 2000-те години.

Един от върховете в състезателната му кариера идва по време на **Световното първенство през 2006 г. в Япония**, където България завоюва бронзов медал след победа над Сърбия и Черна гора. Това постижение остава едно от най-значимите за националния отбор в съвременната волейболна история. Като капитан, Константинов е ключов в ръководенето на талантлив състав с играчи като Матей Казийски, Владимир Николов и Теодор Салпаров.

Известен с прякора си “Гибона”, Константинов е ценен заради невероятната си работна етика, емоционалната си интензивност на игрището и способността си да мотивира съотборниците си в трудни моменти. Често е бил емоционалният двигател на отбора, поддържайки високия дух и осигурявайки спокойствие в напрегнати ситуации.

След участието си на **Олимпийските игри в Пекин през 2008 г.**, където България достига до четвъртфиналите, Константинов се оттегля от националния отбор като състезател, завършвайки блестящата си състезателна кариера. Но връзката му с българския волейбол не приключва дотук.

През 2014 г. Пламен Константинов се завръща в националния отбор, този път като **старши треньор**. Преходът му от играч към треньор преминава плавно, благодарение на дълбокото му познаване на играта и уважението, което получава от състезателите. Под негово ръководство България достига до полуфиналите на Европейското първенство през 2015 г., завършвайки на четвърто място. Той също така води отбора в няколко кампании от Световната лига и Лигата на нациите, поддържайки България конкурентоспособна на световната сцена.

Днес Константинов остава една от най-уважаваните фигури в историята на българския волейбол. Приносът му както като състезател, така и като треньор, затвърждават наследството му като един от великите лидери и посланици на българския спорт. Името му остава символ на страст, професионализъм и национална гордост.