Горчиво сбогом: Легендата на българския национален отбор по волейбол Владимир Николов почина днес…
Владимир Николов, роден на 3 октомври 1977 г. в София, България, остава като една от най-внушителните фигури в историята на българския волейбол. Известен със своето силно присъствие като диагонал, той беше капитан на националния отбор повече от десетилетие, водейки го до значими международни успехи.
Международната му кариера беше белязана от забележителни постижения. Той изигра ключова роля за спечелването на бронзови медали от Световното първенство през 2006 г. в Япония, Световната купа през 2007 г. и Европейското първенство през 2009 г. Неговото лидерство и представяне бяха от решаващо значение за тези успехи, утвърждавайки го като основен играч на световната сцена. (cev.eu)
На клубно ниво, кариерата на Николов премина през няколко водещи отбора в Европа и Азия. Той започна професионалния си път с Левски София, където допринесе за пет шампионски титли в българската лига. След това игра за Ердемирспор в Турция, Тур ВБ във Франция — където бе обявен за Най-полезен играч на Шампионската лига на CEV за сезон 2004–05 — Торай Ароус в Япония и Трентино Волей в Италия. Неговата адаптивност и умения изпъкваха във всяка различна волейболна култура, като непрекъснато постигаше успехи. (worldofvolley.com, en.wikipedia.org)
След оттеглянето си през 2016 г., Николов се насочи към треньорството, поемайки поста на старши треньор на младежкия национален отбор на България до 20 години. Под негово ръководство, отборът участва в Европейското първенство на CEV през 2016 г., където демонстрира голям потенциал. През 2018 г. се завърна в Левски София не само като треньор, но и като играч, правейки впечатляващо завръщане на игрището. Този период беше особено емоционален, тъй като игра рамо до рамо с най-големия си син Александър, оформяйки уникален тандем баща-син в професионалния волейбол. Посвещението на Николов към спорта остана непоколебимо и той продължи да бъде ментор на следващите поколения. (worldofvolley.com, cev.eu)
Приносът на Николов към волейбола бе широко признат. През 2016 г. Европейската волейболна конфедерация (CEV) го удостои с Награда за цялостен принос, в знак на признание за неговата отдаденост и влияние в спорта. От CEV го определиха като “човек, играч, треньор и учител, който никога не се предава и служи за пример на младите хора.” (novinite.com)
Извън спортните отличия, наследството на Николов е тясно свързано с неговото семейство. Синовете му Александър и Симеон поеха по неговите стъпки и също представят България на международната сцена. Александър особено се открои като изгряваща звезда, водейки България до победи в Лигата на нациите през 2022 г. Симеон, разпределител, продължава да се развива под наставничеството на баща си, с амбиция да допринесе за бъдещите успехи на българския волейбол. (cev.eu, en.volleyballworld.com)
Пътят на Владимир Николов — от капитан на националния отбор до уважаван треньор и наставник — е ярък пример за живот, отдаден на волейбола. Неговото лидерство, както на игрището, така и извън него, остави незаличим отпечатък в историята на българския спорт. Наследството му продължава да вдъхновява бъдещите поколения — истинско доказателство за страстта и отдадеността му.
