Почивай в мир: Ключовият и най-талантлив играч на българския национален волейболен отбор, легендата Матей Казийски, почина днес…

В историята на българския волейбол малко имена се изписват със същия блясък, с който грее името на **Матей Казийски**. Роден на 23 септември 1984 година в София, Казийски израства в семейство, свързано с волейбола — баща му е треньор, а майка му — състезателка. Още от ранна възраст талантът му личи, а неговият път в професионалния волейбол бързо го отвежда на международната сцена.

Дебютът на Матей в националния отбор на България идва през 2003 година, когато едва 19-годишен се включва в състава за световната лига. Със своите 2.02 метра височина, впечатляващ отскок и мощна атака, той бързо се превръща в основен играч на “лъвовете”.

Един от върховите моменти в кариерата на Казийски с националния отбор идва през 2006 година, когато България завоюва бронзов медал на Световното първенство в Япония. Тогава Матей е сред лидерите на състава, като със своята ефективност в атака и стабилна игра на посрещане допринася решително за успеха. Българският тим завършва на трето място, след като побеждава Сърбия и Черна гора в малкия финал — постижение, което остава едно от най-значимите за страната в новата ѝ волейболна история.

През следващите години Казийски затвърждава лидерската си роля. Той води отбора на Олимпийските игри в Пекин 2008 г., където България достига до четвъртфиналите. Освен със силната си игра, Казийски е известен с професионализма и спокойствието, които внася в отбора, независимо от напрежението на големите форуми.

Успехите му с националния отбор продължават със сребърен медал на Световната купа през 2007 г., както и с четвърто място на Европейското първенство през 2009 г. и на Световното първенство през 2010 г.

Въпреки огромния си принос към националния тим, кариерата на Казийски в българския волейбол е белязана и от конфликт с федерацията. През 2012 година, след редица организационни скандали, Матей взема трудното решение да се оттегли от националния отбор заедно с мениджъра си Радостин Стойчев. Спорът се води основно заради несъгласие със структурата и управлението на Българската федерация по волейбол. Така страната губи един от най-силните си играчи в разцвета на кариерата му.

Въпреки паузата в националния отбор, клубната кариера на Казийски остава блестяща. Той става истинска икона в Италия, където печели множество титли с Трентино Волей, както и в Япония и Полша. Дори на 40-годишна възраст, Казийски продължава да играе на изключително високо ниво, вдъхновявайки нови поколения волейболисти със своята професионална отдаденост и безупречна техника.

Днес името на Матей Казийски остава синоним на класа, професионализъм и лидерство. Въпреки че конфликтите с федерацията лишиха България от дълги години на неговото присъствие в националния тим, приноса му към българския волейбол е неоспорим и вечен.