С тежко сърце споделям чувството си на предателство от Левски София, клуб, който някога обичах и уважавах. Начинът, по който беше обработено моето напускане, ме остави напълно разбит. След всички години на отдаденост и усилена работа, си мислех, че връзката ми с клуба ще бъде уважавана, но вместо това се чувствам като да бях изхвърлен без уважение към всичко, което дадох.
Дадох всичко на този отбор – безброй часове тренировки, жертви и непоклатна лоялност към феновете и екипа. Връзката, която изградих с клуба, играчите и привържениците, се чувстваше като семейство. Но да бъда оставен по този начин е нещо, което не бях си представял. Нямаше правилно приключване, нямаше признание за моите усилия и никакво сърдечно сбогуване. Вместо това бях третиран така, сякаш времето ми нямаше стойност.
Левски София не беше просто клуб за мен; той беше част от моята идентичност. Да бъда принуден да си тръгна без уважението и честта, които очаквах, е изключително болезнено преживяване. Макар че винаги ще ценя спомените, начинът, по който ме изгониха, ще остави горчив вкус за винаги. Чувствам се предаден от клуб, който някога беше като дом за мен.
