Толкова тъжно да си тръгнеш: Българската волейболна звезда Цветан Соколов обяви своето внезапно оттегляне след срещата си с ……………
„Цветан Соколов: Лъвският рев на българския волейбол“
От дебюта си като талантлив 16-годишен през 2007 г. до прощалното си участие през 2023 г., Цветан Николаев Соколов беше сърцето на мъжкия национален отбор по волейбол на България. Роден на 31 декември 1989 г. в Дупница, впечатляващият му ръст (2.06 м) и експлозивната му сила го изведоха от местните юношески сцени до международната арена.
Соколов проби на сцената рано. Още през 2009 г. той вече беше ключова фигура за „лъвовете“, помагайки на България да завоюва бронзов медал на Европейското първенство по волейбол — един от най-големите успехи на националния отбор. Представянето му на турнира потвърди това, което феновете отдавна виждаха: динамичен диагонал с баланс между сурова физическа сила и техническа прецизност.
Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. донесоха нова възможност за изява. България зае престижното 4-то място, а Соколов беше сред най-резултатните играчи с впечатляващите 129 аса, със сервиси със скорост над 120 км/ч. Господството му на игрището му донесе признание и извън терена — избран за Най-добър волейболист на България през 2012 и 2013 г., събирайки близо 40% от вота на нацията.
Освен индивидуалните отличия, приносът на Соколов беше решаващ и за колективните успехи на България. Той изведе отбора до полуфиналите на Световната лига през 2013 г., където бе отличен за Най-добър диагонал. Две години по-късно, на престижния Мемориал на Хуберт Вагнер през 2016 г., беше избран за Най-полезен играч (MVP), след като България спечели златото.
В продължение на 17 години в националния отбор, Соколов натрупа над 70 участия и остана постоянна офанзивна заплаха. Той участва в основните събития — Европейски първенства, олимпийски квалификации и световни шампионати, демонстрирайки постоянство при различни треньори и тактически системи.
Все пак пътят му не беше безпроблемен. Тежка контузия на коляното през 2015 г. наложи хирургическа намеса и месеци извън терена. Но Соколов показа изключителна устойчивост, върна се във върхова форма и продължи да играе на най-високо ниво, съчетавайки национални и клубни ангажименти.
Последният му акт в националния отбор беше по време на олимпийските квалификации в Париж през октомври 2023 г. Като капитан на отбора, той реализира рекордните в кариерата си 27 точки в драматична победа с 3:2 над Белгия. Въпреки героичната му игра, България не успя да се класира за Олимпиадата. В емоционално сбогуване на летището в София, Соколов обяви края на кариерата си в националния тим, заявявайки: „17 години в националния отбор са достатъчни“ и че е време младите да поемат щафетата.
Извън националния отбор, клубната кариера на Соколов също бе впечатляваща — с триумфи в Италия, Турция, Русия и с отборите на Трентино и Динамо Москва — включително три световни клубни първенства и няколко титли в Шампионската лига на CEV.
Докато преминава към нов етап от живота си, Соколов оставя след себе си наследство като най-продуктивния диагонал в историята на българския волейбол. Съчетавайки сила, техника и лидерство, той вдъхнови цяло поколение, а постиженията му ще останат крайъгълен камък в историята на българския спорт. Макар последният му мач да завърши с разочарование, кариерата му блести с медали, рекорди и непоколебима национална гордост.
