Тъжна новина: Легендата на българския национален отбор по волейбол за жени Цветана Божурина почина днес……………….
София, България — Когато Цветана Божурина (по-късно Филипони) излезе на игрището за българския национален отбор по волейбол за жени в началото на 70-те години, малцина можеха да предвидят, че тя ще се превърне в една от най-влиятелните фигури в спорта. Родена на 13 юни 1952 г. в Перник, България, високата 180 см състезателка оставя първия си отпечатък в родните първенства с отбора на ЦСКА, преди да си извоюва желаното място в националния отбор — където впоследствие ще помогне на България да влезе в златната си ера (olympedia.org).
Международният ѝ пробив настъпва през 1980 г. на Олимпийските игри в Москва. Въпреки че България е считана за един от фаворитите, тя остава в сянката на силните отбори от съветския блок. Българският тим обаче надминава очакванията — печели бронзов медал и представянето му вдъхва национална гордост. Божурина играе във всичките пет мача на турнира, демонстрирайки своята универсалност и физическа сила в един спорт, който все повече се развива към специализирани роли.
Но върховото постижение в кариерата ѝ с националния отбор идва през следващата година — на 27 септември 1981 г., по време на Европейското първенство в София. В драматичния финал България се изправя срещу доминиращия Съветски съюз — действащ олимпийски шампион и седемкратен пореден европейски шампион. В изненадващ обрат домакините шокират Европа, побеждавайки съветския отбор с 3:0 гейма — 15:6, 15:12, 15:13 (inside.cev.eu).
Спомняйки си за този исторически ден, Божурина заявява: „Наистина беше нещо историческо за българския волейбол и за спорта като цяло. Бях член на националния отбор в продължение на 12 години и винаги губехме всички мачове срещу Съветския съюз… може би само няколко души, включително и сред българските фенове, очакваха такъв триумф от нас“ (inside.cev.eu).
Под ръководството на треньора Васил Симов и с разпределителката Верка Борисова, българският отбор остава непобеден през целия турнир. В златния мач Божурина започва като титуляр, но в решаващите моменти е заменена блестящо от 18-годишната Мила Кьосева — тактическа промяна, която носи епичната победа (inside.cev.eu).
След този исторически успех Божурина се подготвя с отбора за Световното първенство през 1982 г. в Перу, но в последния момент е извадена от състава. Не се обезкуражава и преминава в Италия, подписвайки с Теодора Равена за сезон 1982–83. Именно там, по време на турне в Русия, среща бъдещия си съпруг Сандро Филипони, който отразява волейбола за Gazzetta dello Sport (inside.cev.eu).
Извън игрището Божурина преследва академични успехи и завършва право. Тя и съотборничките ѝ умело балансират семейния живот — много от тях се връщат към спорта след майчинство — и професионална кариера извън волейбола. Макар че сега много от тях живеят из различни краища на Европа, тяхната връзка остава силна; наскоро се събраха в София, за да отбележат 100-годишнината на българския волейбол (inside.cev.eu).
Днес, почти 50 години след най-големия си триумф, Цветана Божурина остава почитан символ на устойчивост и национална гордост. Нейното наследство е символ на пробиване на бариери — издигайки българския женски волейбол до невиждани висоти и вдъхновявайки поколения спортисти.
Докато България се стреми отново да заеме своето място на международната сцена, наследството на Божурина остава вечен пример: с единство, кураж и стратегическа визия дори гигантите могат да бъдат победени.
